Стон на китара

Китара греховно към нещо ме дърпа,

рисува ми ласки, шампанско, рубини,

избухва в червено - заря от желания,

прелива във пяна шумяща, тръпчива.

Китара изтръгва душата ми бавно,

смразяващо нежна, безумно красива,

играят си струни в косите ми диво,

ухаят на празник, на сласт и на вино.

Китарата пее, звъни във сърцето ми.

Очите ми слепи са! Води ме песен...

И виждам воали от приказни лилии,

мускусен трепет на полъх небесен...

Китарата стене във дъх пресекулка,

изпива от мене последната тръпка,

останала в миг съвсем безтегловна.

Препълненo празнa...

Китара греховна!