Понякога гледам старите снимки,
ти се усмихваш и
знам, че си истински.
Понякога гледам писмото ти пожълтялото.
На шега го написа,
с водка заляхме го цялото.
Но думите в него - ах,
помня гласа ти и как ги изричаш.
Толкова болка ми носят,
с такава лекота душата ми събличаш.
Кожата ми още настръхва
при спомена как рамената ми целуваш; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse