27 may 2014, 19:11

Стоп бутон за време 

  Poesía » Filosófica
817 0 7
Наясно съм с изтичащото време.
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори:
дела и думи, между тях мълчания.
Отекнали в небесните простори
и сбъднати чрез смислени послания.
Наясно съм, че временно съм тука.
Отрязъкът ми има срок и кауза.
Към края му смъртта ще ми почука.
Ах, как ми трябва стоп бутон и пауза! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??