По синора са избуяли тръни.
Свисти трева. Стопанинът го няма.
"Дори за оран няма да се върне!" -
подпира пътят нивата със рамо.
По тоя път отнесоха човека,
нагизден за последно в нови дрехи.
Изви се глухо черната пътека
и рукна дъжд последен - за утеха.
Жените вън раздават парастас -
в дома му вече времето е спряло.
Проскърцва глухо старият креват,
а кучето се скита подивяло... ...