Може би раста…
По-скоро - остарявам.
Опипвам почвата
и с интерес я наблюдавам.
Поливам стръкчетата си съмнения
и за развитието им внимавам.
Радват ме бодлите им!
Не ми остава много време
за живот на кредит…
Защо на авторитети
да се доверявам?!
Грижливо отглеждам
чешитски съмнения,
неудобни като магарешки тръни.
Открия ли чуждо мнение,
върху дланта си го разглеждам.
Понякога го прекопавам,
а често - чак изкоренявам.
Стопанисвам си своята нивица…
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Точно в това е силата на поезията ти. Поздравявам те за стиха!