Тъжен смях и сълзи изстинали вече,
търся щастие, а то да е тъй далече.
Как да забравя? Как всичко да изтрия аз...
Искам да те няма, да изчезнеш в този час,
съзнанието мое да бъде вече свободно,
да не ми тежи тази вина огромна.
Но как да забравя, кажи ми сега?
Как да те изтрия от паметта,
как да погубя този сладък грях,
къде е любовта, така и не разбрах?
Болка, нарастваща вечно в гърдите,
сърцето ми страда и капят сълзите.
Душата ми пада в бездна една,
виждам живота от друга страна.
© Радост Todos los derechos reservados