Всяко нещо има начало и край,

винаги надежда остава до край.

Тъмен и глух е светът,

а път към спасение няма отвъд.

Болката силна е и веч не спира,

а всичко хубаво бавно умира.

В търсене на пътя назад,

страдаме, падаме и пак кръговрат.

Спасение няма за тези души,

животът им безспир се руши.

Страдалци без миг светлина,

ходят сами в бездна една.

Сърца, страдащи, болни,

бият едва, сякаш безволни.

Силица нямат те за борба,

защото души ги само тъга.