26 sept 2021, 19:52

Страдание 

  Poesía » Verso libre, Otra
558 0 2

 

Една сълза отрони се в мъгливата тишина...

Нежно докосна пода, пропивайки се между

дъските на порутената, стара надежда...

 

Едно сърце мигом в този самотен час

заби с всичка сила, борейки се с времето

и с неувяхващите спомени...

 

Една ръка отпусна се плавно на земята

разравяйки нежно златисто-кафявите

сламени коси...

 

Една душа на кълбо се сви и понечвайки

да заридае, да се отърси от неизбежното

рязко се надигна и с всичка сила се устреми

към неизвестното...

 

В този самотен час:

Умря една надежда,

Едно сърце се пречупи,

Една ръка напипа така тъжно красивото и

Една душа отнесе завинаги със себе си

дъха от неизживяната съдба...

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva's Poetry)

'2012

© Камелия Илиева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1195 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека Ви минава мисълта, че по-зле ще бъде без нея.
  • Какво е това нещо с нежно златистокафяви сламени коси, в което отпусналата се плавно ръка се е заровила на земята?
    Мина ми ужасна мисъл...
Propuestas
: ??:??