СТРАДАЩА ДУША

15 jun 2007, 20:16

Poesía

762 0 3

Душата ми страдаща плаче сега

самотна, безпътна, пропита с тъга,

знаейки, че сама е в нощта,

че за нея любовта е забранена.

Душата ми празна търси сега

изход от безкрайната, безбрежна тъга,

знаейки, че винаги има светлина,

че там в пространството някъде е тя...

Душата ми болна, бездушна

стене за обич и топлина,

но заради грешките безбройни,

тя знае, че това мираж е точно сега!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

renkav (Райна Недялкова)

2008-05-26T06:49:16+03:00

Миличка моя и моята душа страда но ти си твърде млада но знай, че тя, душата е най-чистото и истинско нещо ,което имаме....Запази я светла и чиста и не спирай да твориш...С обич кака ти Райна, твоя землячка, родом от гр. Велико Търново Благодаря за коментара
Сентполия (Любослава)

2007-12-05T19:58:58+02:00

Ех, колко таланти има по тоя свят!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-01T17:30:24+02:00

Душата ни е нежна и ранима ,
но винаги ни прощава.С обич.