Страх

20 may 2012, 9:42

Poesía » Otra

558 0 0

Страх

Душата тлее като въглен,

сърцето изгаря в адски огън,

очите ронят кървави сълзи,

ръцете се протягат за последно сбогом.

Събуждам се с вик,

сърцето бие в адски ритъм,

с ръце лицето си покривам

и сълзите от света скривам.

Страх, страх, страх.

Опитвам се да го овладея,

завладял ме е напълно той.

Предавам се, не мога вече

в таз борба да съм герой.

Губя аз една мечта,

губя я заради страха.

Пресягам се до любимата катана

и обвивам нежно дръжката ú за последно.

Вмъквам острието в меката си плът

и слагам край...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.