30 ago 2012, 10:38

Страх 

  Poesía » Civil
505 0 3
Страх
Горчи следобедът – кафе без захар,
а вечерите идват с рани от изгаряне.
Дали е самовлюбен пакостливец лятото,
или се озовахме до решетката на ада...
Тук птиците са нарисувани, безкрили,
на поста си картонени стоят дърветата.
Лепи стрелки от ужас и страда от дименция
часовникът, изрязан вместо пълнолуние.
Мълчанието като бент подпира думите
и всяка вещ от стаята е призрак с тайни.
Преуморихме се от взиране. А вън ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??