Страх
Мракът, разкъсан
на малки парченца,
обзема душата ми странно...
Незнайните харпии разпръскват
съзнанието ми, изпълнено с грях.
Усещам тръпката на страха,
защото свличам се на влажната прах,
отразяваща моята тъмна душа,
душа на злодей, душа на чудовище...
Нищо не може да ме избави,
да ме избави от подаянието на злото,
злото, обзело душата ми,
грозната ми и обезобразена душа...
...почти не е душа...
© Тодор Славов Todos los derechos reservados
на малки парченца,
обзема душата ми странно..."
Странно? Така може да се нарече първия път... но не съвсем.