24 may 2014, 19:59

Страх 

  Poesía » Otra
342 0 4

В огнище на

душата ми изгаря

последната

искрица на надежда.

И лятото

в сърцето ми прегаря...

 

Едно листо

на път ме съпровожда.

Неясен страх

във сънища дохожда...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страха ние го създаваме и ние можем да го унищожим...

    Хубаво стихче, Никола!
  • Благодаря,Северина!
    Благодаря, Рада!
    Радвам се, че харесахте!
    Бъдете и пишете! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много горест има в стихчето!Не му обръщай внимание/на страха/!
  • Поздрав. Много е хубаво, точно по моя вкус (:
Propuestas
: ??:??