11 jun 2009, 18:17

Страх... 

  Poesía
493 0 1

Минаваше месец след месец.
Безгрижно късах листите на календара.
Мислех, че 15 юни е далече,
а ето, стана ден за раздяла.

Очите ми се насълзяват,
тежко ми е тука на душата.
Страх ме е, че там, където ида,
страх ме е, ще бъда непозната.

Страх ме е и от забравата.
Приятели, обещайте ми сега,
че няма никога да ме забравите.
Ще имам място във вашите сърца.

Парченце от душата аз си давам
на всекиго с една сълза.
Тъжно пак поглеждам календара.
Дано не бъда никога сама.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • далеч от очите, не винаги означава далеч от сърцето пожелавам ти да не разбереш какво е да си самотна поздрави!
Propuestas
: ??:??