18 mar 2014, 22:33
Страх
Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани...
Страхувам се от мътната вода, която идва
с разтворената сол,
отмъквайки я безпощадно
...и там - в разтворената молекула на солта -
смъртта надничаща с око от всеки атом...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Споделям!Поздравления!
-
Цялото стихо е една голяма и дълбока метафора за това, как протича живота!Поздрави, Мисана,за написаното!Оценявам го!
Спорен и творчески ден! -
Има нещо Вагнеровско в поезията ти - може би не точно в това стихотворение, но в предишните няколко. Правят силно впечатление.
(Надявам се, че не се обиждаш, че ти говоря на "ти". В интернет е сякаш по-естествено така.
)
. -
Дълбоководен стих, многопластов и горчиво-солен на вкус!
Поздрав! -
Ние всеки ден се раждаме и умираме... ако си позволим да усетим този процес в нас.
Страхът ни е част от Егото и е трудно преодолим.
Поздравления, Младен! -
Както винаги, и тук образите носят дълбок метафоричен заряд.
Ето моя прочит, Мисана:
И времето тече като река -
в Морето на Живота то се влива.
Затлачва го с отпадъци и кал
и някак неусетно ни убива.
Но не е страшно. Всичко е природа,
която оцелява вътре в нас.
А ние, под десницата на Бога,
ще придобиваме над нея власт...
Благодаря за провокацията, Поете!
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и поотделно:
1. Благодаря, Елица, за този много удачен поетичен коментар, допълнен от интерпретация на текста ми! Поздрав на Калифорния и специално на теб, с пролетни усмивки!
2. Мерси, Райна! Отново талантът ти е резултирал във впечатляващ текст /"Пусни ръце от панаирите, за минало, което те мълчи."/, а с идеята за "неприлично млади пеперуди" ме уцели в десетката.
Очаквам с нетърпение следващите ти текстове.
От мене - вдъхновение и пролетен ентусиазъм!
3. Да, Санвали! "Веднъж се раждаме - умираме безкрайно...!". Страхът е част от Егото, но той е и част от глобалния инстинкт за самосъхранение и съхранение на Онова ценно извън нас, без което системата на Етиката не би била мислима.
Хиляди благодарности и пожелание за щастие и релаксираност!
4. Благодаря ти, Красимир, за тези толкова хубави думи!
Успешно представяне на книгата ти утре!
Извинявам се, че поради отсъствие от София, няма да мога да присъствам, въпреки голямото ми желание за обратното.
5. Благодаря ти, Валентин! Не само, че не се обиждам, а дори винаги предпочитам да си говорим на "ти". Ние сме колеги по перо и трябва по всякакъв начин да преодоляваме бариерите на условностите.
Мерси за това сравнение с Вагнер. Трогнат и поласкан се чувствам.
Желая ти нови успехи на поетичния подиум и здраве, преди всичко!
6. Мерси, Никола, за тези хубави думи. Винаги ме радва доброто отношение към творчеството ми. Аз също те ценя високо като един самобитен поет.
Много светло настроение и вдъхновено перо, ти желая!
7. Благодаря ти, Рада! Всъщност ти ми правиш голям комплимент с тези си думи и ме трогваш. Аз също се радвам и възхищавам от твоите текстове.
Пожелавам ти щастие и лекота в душата, които да изваят нови красиви стихове!
8. Благодаря ти, Силвия! Трогнат съм от вниманието ти. Благородно ти завиждам, че рисуваш така хубаво. От дете имах мечтата да рисувам добре, но Бог не ми даде талант в това направление. Но поне имам очи, за да се радвам на твоя талант!
Нови творчески успехи с четката, ти желая и искряща жизненост!