Страх
Дъждът не спира вън,
и вътре в мен вали.
Сълзи и тъжен стон
душата чак боли…
Кое ли първо почна:
дъжда или тъгата?
Игра, истина мрачна
в това е и бедата…
Тъгата лесно надделява
настанява се във мен.
Няма кой да ме спасява:
пътя вече е определен.
Усмивката ми се загуби,
скри се в мен… дълбоко.
Засипаха я думи-груби,
обидиха я тъй жестоко.
Ама и тя - страхливка -
така лесно се предаде,
а беше хубава усмивка:
на много радост даде.
Като другите, прикрита
сега със тях се сливам.
Гледам тъжна и сърдита,
търся се, не се откривам.
Навред намръщени лица,
а аз вървя, едно от тях…
Студени, каменни сърца:
живи-мъртви.Чувство-страх.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ех Диана,смелост имам
и много сила също,май.
И не насила се усмихвам
мерси че казваш ми дерзай.
Усмивката ми е заложена
и като въздух ми е тя
За миг само бе загубена
но отново при мен "долетя".
Благодаря ти.Поздрав и усмивка. -
Хубаво стихо!
Смелост, сила, поеми въздух , и дерзай!!!
Първия път се усмихни на сила...после няма да можеш да спреш, щом веднъж вече го имаш като заложба този искрен смях... -
Да зная че не ме позна
бях част от тълпата,
но същата аз ще се върна
ще видиш пак жената.
И чувството на страх
изчезва от лицето ми
без него аз разбрах
щастливо е сърцето ми.
Благодаря ЧАР . Поздрав и усмивка.
-
Благодаря ви Геновева и Бела
дано чувство-страх не ни обзема.
Поздрав и усмивка. -
Намерих си усмивката-
поомачкана и леко свита
в ъгъла на тъжната душа
погалих я,огладих я,открита
отново блесна тя на моята уста.
Няма да а губя вече,тя носи красота
с нея върнах си отново в живота радоста.
Благодаря ти Роси... Поздрав и усмивка. -
"Усмивката ми се загуби..."
Намери я Етчи и се усмихни.
Поздрав за текста!
-
С налъми, гумички.....да не ти пука
-
Хей Кити,подай гумичката...
готово,благодаря ти,много.
Извинявай,ама като не мога да ритам с налъми...ще трия с гуми.
Усмивка и за теб. -
Изритай този страх! И върни усмиките!!!
-
Джейни,боря се,не се предавам
ала има нещо за което съжалявам.
За неволите човешки много страдам,
че не мога всекиму аз да помагам.
Усмивка за теб. -
"Тъгата лесно надделява
настанява се във мен.
Няма кой да ме спасява:
пътя вече е определен."
Не се предавай Етчи, недей!
Никога не е късно да отчупиш страха!
Поздравления!
Много ми хареса стихът ти!
-
Много ти благодаря Галина
за коментара и ... съвета.
Послушах те,тъгата си замина
ето,отново е усмихната Анета.
Усмивка и за теб. -
Ех,Христо помня летния дъж
спомена за него съм съхранила.
С него радост сещала съм,не веднъж
и много обич с него съм открила.
Ала тъгата спомен не мори я
за нея трябва по-силен лек.
Усмивката когато си открия
в душата зиме даже има пек.
Благодаря ти за този коментар,
усмихна ме приятелю мой "стар" -
Благодаря за коментарите
Ванина,Петя,Веси и Мария.
Тъгувам много за усмивките,
не мога аз това да скрия...
Поздрав и усмивка. -
Поздрави и се усмихвай по-често!
-
Дъждът не спира вън,
но я спомни си летен дъжд.
Спомни, и неговата топлина,
във теб ще влее свойта мощ.
Тъгата бързо ще отмие,
усмивката ти в миг ще заблести.
Обидите ги сритай смело,
с приятелите ти се прегърни.
Щастлива, после разходи се,
сред тягосната сивота.
Да видят другите, че има
в живота също красота!
Поздрави за стиха, Ани!!!
Усмивка и на теб!!! -
Интересно самопризнание...
Случване сред истини,ти желая! -
Гледам тъжна и сърдита,
търся се, не се откривам.
Дерзай,Етчи,и ще се намериш!
Усмихни се! -
Дано все пак усмивката отново да се покаже на твоето лице!Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Затова ли реши че са зелени?
Да,но аз отдавна съм "узряла"
очите ми отдавна са кафеви.
Защо си ме представяш ли?
Не зная.Може би защото...,
а може пък за друго,знам ли.
Дано да не е заради "реброто".
Поздрав и усмивка ЧАР.