16 may 2017, 13:57

Страх 

  Poesía » De amor
359 2 6

Виждам, 
виждам всичко!
Но от разстояние.
И ме е страх да докосна,
да направя признание.
Да напиша дума –
да не е криворазбрана
и вместо усмивка
да остави рана.
Да не бъда тежест
вместо рамо.
И губя жеста,
и оставям празно.
И само виждам,
и затварям в спомен
всяка дума 
и всеки поглед.
И все съм на прага ти
в тихо присъствие.
но не влизам…

 

За теб
дали не е отсъствие?

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??