Страх

26 ago 2024, 14:33

Poesía » Filosófica, Civil

175 2 2

Надеждата се ражда,
проплаква, без да знае,
че нещо ще пирува с душата ѝ невръстна.
Замахва острие
и кръв по пода пари,
надеждата се вглежда отдалече във трупа си.
Не бе ли твърде рано,
а може би пък късно,
безжизненост коварна
със мършави ръце
душите ни тъй гневно
до пясък да разкъсва, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Страх

Искате да прочетете повече?

Propuestas