Senni (Силвия)
162 1968
5 nov 2007, 9:50

Страх 

  Poesía » De amor
545 0 5

Страх ме е не от теб,

от себе си ме е страх.

От себе си, заричам се да бягам,

за себе си очите си затварям.

Избягвайки от себе си,

аз теб ранявам,

и себе си погубвайки,

аз теб създавам.

 

Създавам те от нищото:

от въздух, пръст, вода.

От косите на вятъра,

от солта на морето,

от лъчите на Слънцето,

от погледа на Луната.

Някъде там, на брега на сълзата,

някъде там, в полумрака.

 

Страх ме е не от теб,

от себе си ме е страх.

От себе си съм вече уморена,

от себе си съм малко отегчена,

от себе си се чувствам наранена,

от себе си съм покорена.

 

А теб създавам от нищото:-

от времето, което отлетя,

от дните, които избягаха,

от сънищата, които угаснаха,

от думите, които заглъхнаха,

от пустотата във лицето,

от мястото, където се крие сърцето.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??