Страх

9 may 2009, 8:21

Poesía

910 0 2

СТРАХ

Винаги напред аз гледах,

винаги напред, но уви,

един човек аз случайно срещнах

и животът ми се промени.

Без дори дума да ми каже,

той обърна моя свят

и превърна ме в човек,

изпитващ много силен страх.

Страх от всичко настояще,

страх от себе си дори,

страх, попиващ надълбоко,

с намерение дълго в мен да стои.

Без да иска ми го причини,

без да иска сърцето ми плени,

в мечта живота ми превърна,

в мечта, от която много ме боли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.