СТРАХ ОТ ГРЯХ

25 ene 2007, 1:08

Poesía

838 0 4

Един човек на Бога се помолил:

„Прости ми,Боже,мойте грехове,

подведен бях,но ти си ми опора,

излъган бях от твойте врагове…”

Бог прощавал грешки непростени

и на човека също Той простил.

А тоя,що бил паднал на колене,

приискало му се- и пак сгрешил.

Отново пред Всевишния застанал

и пак се молил със сълзи в очи.

Но новият му грях останал

в сърцата чужди вечно да боли.

Човек без грях- уви,не съществува.

Днес всеки има някой собствен грях.

Но кой от нас пред Бог не се преструва?

И кой,преструвайки се,не изпитва страх?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

my_smile (КМ)

2007-01-25T14:12:13+02:00

Виждаш ли,..колко размисли подбуди..Хубав стих..отново.
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-01-25T12:21:20+02:00

И този стих много ми хареса, буди много размисли стиха ти.
Рядко си задаваме въпроса: Колко е голям греха ни?

Поздрав и усмивка за теб.
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2007-01-25T11:51:42+02:00

Всеки има своят грях, няма безгрешни, но пред Бог защо ни е да се преструваме...
Замисли ме.
Белоснежка (Гергана Шутева)

2007-01-25T09:59:17+02:00

Наистина, будят размисли думите ти! Силен стих! Поздрав!