Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях!
Сега навсякъде заничам,
надзъртам в профил и във фас,
и по шамани взех да тичам,
не съм готов за "оня свят"!
За този свят сега ми пука,
макар че той не е добре!
Страхувам се да сгазя лука,
страхът и в мене се дере!
А мисля си... че е нормално!
Навярно всеки има страх!
Въпросът ми звучи банално,
но се запитвам... Не е грях!
© Христо Славов Todos los derechos reservados