Всеки път очаквам някаква промяна.

Да завали дъжд и всичко с него да изсъхне, 

но винаги се случва една и съща размяна,

която кара душата ми отново да въздъхне! 

Аз се разменям с дъжда,

а моите надежди стават напразни!

Сега той очаква това от мен,

без да знае, че аз съм в плен.

И никога не правя това, 

на което се надява!

Обижда се, но след време ми прощава

и отново тази мъка ме завладява. 

Кой ще измие всичко, 

явно той прави така, защото не иска.

Аз искам само едно нещо-едничко,

но явно и на него не му стиска!

И какво излезе сега?

Дъждът е като всички други, 

но откога?

Поне ми стана ясно, че и той вече не прави услуги!