kukudiva (Ана Николова)
28 35
10 dic 2004, 17:41

Страхове 

  Poesía
1543 0 9
Страхувам се от любовта
тя шеметно препуска и умира,
страхувам се от нейното докосване с крила,
но се страхувам и да не ме подмине.

Страхувам се от този свят
освирепял, обезумял и хищен,
страхувам се, че този свят
не остави от мечтите нищо.

Страхувам се от свойта жар,
че всичко в пепел тя превръща,
а каквото се покрие с пепелта
отново никога не се завръща.

Страхувам се от младостта
изпълнена  със куп от грешки,
а после от изкупването на греха
не винаги по силите човешки.

Страхувам се от старостта
таяща спомени и минали надежди.
И стари сънища спохождат ни в нощта
напомнящи любов, мечти, копнежи.

Страхувам се и от смъртта
прекъсваща ни дните земни
осъждаща тя нашите тела
във пръста да гният вечно.

Страхувам се от този страх
Сърцата ни сковаващ и убиващ,
заради който не усещаме мига
когато падаш и умираш.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страх от живота с всички негови нюанси и страх от смъртта, но живота е прекрасен. Невероятно стихотворение ! БРАВО !
  • Страхове са най-голямото нещастие на човека! Прекрасно си го написала! Радвам се че те познавам!
  • Не се страхувай-живей!Прекрасно е!
  • Бих искала да ти кажа да ги затвориш всичките тия страхове в една кутия и да ги изхвърлиш в морето но пък от друга страна ако ги нямаше тях, нямаше да го има и този прекрасен стих . Тъй че в крайна сметка не знам какво точно да кажа.
  • Всички носим тези страхове у себе си и, колкото и парадоксално да е, те ни помагат да усетим истинския вкус на живота! Хубав стих!
  • Да, толкова много страхове таи човешкото сърце... Много добре си ги извадила на показ.Браво!
  • Прекрасно! Има много истини в него. 6 с усмивка.
  • От мене 6 и половина
  • Бравооо!!!
Propuestas
: ??:??