Страхувам се не от тъмнината на нощта,
а от това да ме оставиш и изгревите да посрещам сама.
Страхувам се без тебе да заспивам,
защото сама в Нищото се скривам.
Страхувам се да разбереш каква през цялото време съм била,
да опознаеш истинската ми същност и лошите дела.
Страхувам се дори от следващия слънчев ден,
защото дори и светлина да има, моята (ти), няма да е с мен.
Страхувам се да ти призная колко много те обичам,
да, страхливка съм, не го отричам.
Страхувам се смъртта и вечния сън да прегърна,
но по-лошо ще е, ако при теб не се завърна.
Страхувам се не толкова да свършат дните ми,
а да забравя красотата на лицето и блясъка в очите ти.
Страхувам се на Страха с любов да отвърна,
в предателка на принципите ми да се превърна.
© Нещо Todos los derechos reservados