Страхувам се, че ставам безразличен,
че все по-рядко чужда болка плача.
Живеем в свят лустросан и приличен,
но външно – вътре други са нещата.
Страхувам се, че пак съм беззащитен,
към хорска злост, обиди и закани.
Тъгата се превърна в мой спасител,
любезно в ложето си ме покани.
Страхувам се, че нямам тази броня,
предпазваща от чужда лошотия.
Единствено любов да имам… моля,
Тя е живителната орисия!