Ти не познаваш цялата ми същност,
не съм ни силна, нито толкова добра.
Доста често се страхувам всъщност,
(но кой нормален би признал това)?!
И все намирам сили, за да се усмихна,
но само аз си зная как е вътре в мен.
Казвам, че съм смела (не е истина...),
виж го в погледа ми леко навлажнен.
Виж очите… Те не се преструват,
а после ме осъждай, колкото си щеш.
Макар привидно силна, се страхувам,
но ти си твърде сляп... да разбереш.