3 may 2012, 10:28

Страхуване 

  Poesía » Civil
478 0 4

Страхуване

 

Страхувам се сега

 от утрешния ден…

От него чакам много  изненади…

Защото  е

 отчайващо несъвършен,

с безбройни бариери

 и огради…

 

Навярно от годините

  съм   умъдрял,

но истините голи ме смразиха.

И цялата им  безнадеждност

 аз разбрах,

 и от  фантазии ме изцериха.

 

Страхувам се сега

 от този лепкав мрак,

от  светлината хилава и малка…

О, силите ми стигат

 да потропам с крак,

да разбера,

че съм играчка  жалка…

 

Аз знам, че този свят

 е бил несъвършен.

На трона е царувала лъжата.

От демагози и лакеи 

уморен,

затънал е в калта

със двата крака

 

Страхувам се и аз

за моя собствен свят,

от времето, настъпващо

към мене…

И хората  наоколо ми

 где  стоят,

не мога истински

 аз да приема.

 

За себе си,

и в себе си,

аз пазя своя Бог!

Но  Бог на хората е

 Сатаната...

И може би затуй е

 този свят жесток,

и няма място  за Добро

 в сърцата.

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??