Защо поне един не оставих жив?

Със усмивка изтръгнати сърца,

за какво са ми сега…

И нито едно не пасна в моя свят,

безкрайно празен, сив…

Безкомпромисната политика на любов,

че никой от тях не би могъл да е достоен

да е моят мъж, за да бъде и мой бог.

Насече всичко на парчета…

Откъде да почна да почна да събирам,

търся частите от себе си,

но нищо не намирам…

И отново ме е страх да си призная,

но разбирам,

че някои отнесоха ги бурите,

които аз сама родих…

Със много женска страст,

маскирана във ярост…

С порочна ярост и

във нея страст.

     *****

И ако някой ден ме озари

срещата със този, който устои,

Пред мен без страх

след мойте бури

ще бъда нова, истинска сълза

и много искам

той да е моята, а не аз – негова мечта.

Да ме обгърне с истинското мъжество

и тогава ще е раждането ми като жена,

когато мъж погуби гордостта на мойто същество…