Ilich (Владо)
15 155
9 abr 2013, 21:06

Страна на чудесата за непукисти ИЛИ Краят на света (по Харуки Мураками) 

  Poesía
1726 6 14

Когато сянката ми ме напусна

в един небръснат петъчен следобед,

ни гръм удари, ни тъма се спусна.

Аз само станах някак безтегловен.

И някак ми просветна – мирогледно -

без тъмното петно на същността ми.

Не виждах вече скръб, ни глад, ни бедност…

„Цветя и рози“, господа и дами!

Ех, да съм знаел, че така ще блесне

безоблачен на дните хоризонтът,

отколе със сатъра да съм треснал

сам тази своя спътница несгодна!

Да тръгна лек – Нийл  Армстронг на Луната

по пъстрите житейски тротоари…

 

А някъде, на сенките в земята,

ще се дотътрят чувствата ми стари.

До завистта, до мрънкащата скука,

до болката от празните надежди,

подобно червей на рибарска кука,

ще висне любовта ми непотребна.

Защото без тъга какво е радост?

Без болка как усетил би утеха?

Без мрака нощен би било нахалост

и опитът на слънцето да свети.

Щом сянката ми вдън земя изчезна,

останах само шепа бели листи -

искрящо съвършен до безполезност

неопетнен от грам мастилен смисъл.

© Владо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??