Странджа

7 ene 2018, 22:31

Poesía » Del paisaje

811 0 4

„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута.
И само пътникът пребродил необятното,
оказал се случайно в неин плен,
полага морното си чело в скута ѝ,
навярно сбъднал своя сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Странджа

Искате да прочетете повече?

Propuestas