7 ene 2018, 22:31

Странджа 

  Poesía » Del paisaje
750 0 4


„И Странджа дивна, мълчалива…”

Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута.

И само пътникът пребродил необятното,
оказал се случайно в неин плен,
полага морното си чело в скута ѝ,
навярно сбъднал своя сън.

© Константин Корадов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нашия край си е най-красив Поздравления за стиха!
  • Аплодисменти! Този стих, посветен на най-тайнствената и смайваща планина у нас прави чест на автора!
  • Това е нашата странна, непозната планина. И името е такова. Странджа! Много ми хареса.
  • Хареса ми. Адмирации!
Propuestas
: ??:??