5 nov 2008, 2:47

Странджански легенди (Предание за Конския залив) 

  Poesía
2559 0 23

 

По южното черноморско крайбрежие, близо до Китен, там където гористите Странджански разклонения се оглеждат в бистрите морски дълбини, са разположени два уютни плажа: северният - Атлиман (Конски залив) и южният - Караач. Между тях, навътре в морето се вдава полуостров с митичното име Урдовиза. На източния му край, над скалистия морски бряг се издигали стените на селище-крепост. Кой е бил нейният владетел, какъв е бил нейният край - никой нищо не може да каже. За нея ни разказват само преданията и народните песни в този край. В центъра на легендите стои личността на една българска девойка, която със своето родолюбие и самопожертвователност е белязала с магичен чар областта, наречена Хасекията.

 

 

 

Хей там е Урдовиза белокаменна.

Да ти разкажа ли приказка.

За Конския залив песни се пеят още

в гористата и дивна Странджа.

 

Дето край скалистия бряг е живяла

ненагледна болярска мома Стана -

непостигната мечта на султана.

Тя - огънче свобода в Хасекията.

 

Сутрин си темната коса ресала

и в зрял житен клас плитка сплитала.

Снагата й на косена трева мерИсала,

на тинтява и на горски билки.

 

В очите й буйни реки се плискали

и в Черно море сякаш се вливали.

Прочута с хубост била Урдовизката,

чак до Цариград за нея разказвали.

 

Пленен от прелестта на гяурката

Сюлейман войска проводил -

Стана за ханъма да му поискат,

в бели конаци да я затвори.

 

Рукнали сълзите й горестни,

че на султан се не отказвало,

ала в зенИците й внезапно

надеждно огънче трепнало.

 

Ще ти пристана Велики, му рекла,

ала хаир искам ми да сториш -

колкото земя с коня си обходя

свободна да е от данъци и берии.

 

В ранна утрин в галоп припнала,

спуснала се по брега на Велека,

прехвърлила баири и долове

и към морския бряг вихро литнала.

 

Черният кон в бяла пяна облял се,

набивал в пръстта копита,

бързал със Стана да обходят

повече земя, отколкото могат.

 

Привечер стигнали чуден залив.

Конят се строполил от умора.

Паднал на скалистия бряг, притихнало

до него издъхнала бяла Стана.

 

Областта нарекли Хасекията.

Султанът ферман за нея издал -

свободни от данъци гяурите да са

в памет на алтън мома Стана.

 

От тогава рибарите наричат

заливът на коня - Атлиман,

а песента за Стана се носи

от уста на уста и век след век.

 

 

Посвещавам с много обич на моята приятелка Станка (Таня) Мезева! 

 

Стано, Стано, бяла Стано-Недялка Керанова

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Kато в приказките!
    Прегръдка!
  • Благодаря ви, момичета! Тези дни ще публикувам и третата легенда. Спокойна вечер на всички!
  • Красиво посвещение. За Странжанския край има много стихове и Ангар.Мечтая да посетя река Велека, може би някой ден ще стане!
    Поздрави!
  • Поздравления, Веси!
  • Прекрасно си пресъздала легендата!
  • Благодаря на всички, които прочетоха Странджанската ми легенда. Имам още 5, но тъй като съм ги писала отдавна, ми е необходимо време за "ремонти". РИМПО - специални благодарности!
  • На един дъх го прочетох супер е поздрави Веси !!!
  • Браво...прекрасна си...Веси...
    с обич за теб и Таня...
  • Поклон!!!
  • Комплименти, Веси!
    И прегръдки за теб и Таничка!
  • Успешен и красив ден пожелавам на всички! Благодаря ви!
    Вальо, много ти благодаря за посвещението! Ти си Голям мъж!
  • Чудесен стих, много хубаво посвещение! Поздрави!
  • Разчувства ме тая и тъжна и чудна легенда!Благодаря, Веси!
  • Чародейко, талантливо редиш легендите! Изворът ти чешма ще стане който мине, да се напие...Поздрави!
  • Страхотно е !!!Поздрави!
  • Разказа ни поетична приказка,Веси, красива и нежна! С обич!
  • Много интересно!Различна си и е сполучливо!
    Преданията винаги са вълнуващи.
    Много ми хареса!
    С обич!
  • Прочетох пак чудесен стих
    и на тебе нещо посветих.

    В сайта запознах се с Веса,
    тя е чудна поетеса,
    пише стихове красиви
    и прави хората щастливи!

    Целувка и сърдечен поздрав!
  • Вечно камбанно, вълшебно красиво - благодаря ти Веси!!!
  • "царска земя", или Хасекия – от "хас" – чисто, свободно от данъци и "яка" – земя.
  • Благодаря ти, Веси!
    Обичам те! Истинското ми име е Станка!
  • Нека бъде специален поздрав за теб, Таня - и тази песен, и тази легенда. С обич те поздравявам Мезева!
  • Благодаря ти за тази приказка и песента, Веси!Невероятно звучение си предала на стиха си.Влезе ми в сърцето ! Казвала съм ти ,че корените са ми от този край и аз самата съм кръстена на баба си Стана. Тази песен беше любимата на баща ми, като я пееше, сякаш едновременно говореше за майка и дъщеря.
Propuestas
: ??:??