24 abr 2007, 6:05

Странна 

  Poesía
836 0 3
Чувствал ли си скуката така,
когато по познатия си път вървиш?
Изпитвал ли си странна празнота,
когато знаеш, че ще победиш?

Опитваш тактики и много, и различни.
Да даваш на противника си шанс.
докато станете безкрайно патетични
и забравиш, че стремиш се към баланс.

Искал ли си някой вместо теб да разиграва?
Да виждаш смисъл да се бориш, да вървиш.
Противникът достоен срещу тебе щом застава,
да чувстваш тръпката, че може да не победиш.

© Борислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...а колко ли души поряза...бръснача на съдбата...достигайки до моята красива рамка...която заковах с пирони от моменти и резбовах с мимолетия.....дали съм искал някога да я ....подаря на някого......
    готино стихотворение
  • Благодаря ти за коментара, вече бях започнала да имам чувството, че никой не ме разбира.
  • На всичките ти въпросчета отговарям с ДА!Препрочетох го мн.пъти това стихче..и наистина ме докосна и ме накара да се замисля!Благодаря,за което.Браво!
Propuestas
: ??:??