25 feb 2015, 21:17
Странни разсъждения
Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер.
Слънце скриптящо
закръгля пейзажа
до ентия знак
зад десетичната точка.
Ти си по-нататък
и значи - излишен...
Оголва времето
своя протонен зачатък
в дълбините
на Кошчей Безсмъртния.
Не си ли залъка нафора
за нечие причастие,
или Мистерия...?
Ехо разговаря със себе си
поробено
от себеподобни.
В лунен лъч
прозрение получаваш,
без да познаваш Луната!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Трогнат съм, че оценихте този крайно нестандартен текст и така дадохте подкрепата си за новаторството в поезията. Много високо оценявам това.
Без подобно поощрение един автор може да изпита отчаяние, когато се налага да си проправя сам пътя в Неизвестното, където се крачи много трудно. А в известното всеки крачи лесно.
Извинявам се на всички колеги по перо подкрепили това стихотворение, чийто коментари бяха изтрити. Но това беше единственият технически възможен начин да се пресече неетичното отношение на някои лица и да се отстрани нарушението на правилата на сайта от тях в това коментарно поле!
Пожелавам на всеки от вас, в аванс, баба Марта да носи здраве и пролетно настроение, както и полет на вдъхновението и мисълта!