Срещнах Странник в безкрайна пустиня.
В шепа носеше жива вода.
Той подаде ми с обич да пия.
Миг преди да почука смъртта.
Малки капки поеха устата,
но усетих невиждана мощ
и политна нагоре душата,
дето няма я вечната нощ.
А пустинята стана градина.
Пъстра черга с уханни треви.
Не броиш всяка своя година.
Там в безкрая са миг суети. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse