21 ene 2011, 13:17

Странник 

  Poesía
1349 0 3
Странник
Из непознати пътища бродя,
търся подслон за моя вътрешен свят...
Търся от онези непознати хора –
будуващи сами, когато всички спят.
Аз самият странник съм,
хората с насмешка сочат ме.
Будувам често в моя сън,
той единствено спасява ме.
Времето за мен не съществува!
Аз живея в своите мечти...
Оживяват нощем, когато ги сънувам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??