Познавате ли странника със колелото
дето скита сам из тучните жита?
И дето сам говори си с дървото,
сам броди из поляни и нивя.
Знам колко много стихове написа
заслушан във на вятъра гласа.
И колко други песни недописа,
броейки в ритъм падането на дъжда.
Та този странник... харесваше ми някак
с разчорлената винаги коса,
със молива, стърчащ му зад ухото,
свирукащ Паганини със уста. ...