Странно, не е ли? – Виждам те вечер в съня си.
Странно, не е ли? – Усещам те толкова силно в гръдта си.
Странно, не е ли? – Усмихвам се с мисъл за тебе.
Странно, не е ли? – Тъгувам и пак образът ти пред мен е.
Странно, не е ли? – Чувствата луда ме правят.
Странно, не е ли? – Спомените сякаш ме изгарят.
Странно, не е ли? – Идваш и пак си отиваш.
Странно, не е ли? – От всичките – точно мене избираш.
Странно, не е ли? – Обичам да ме обичаш.
Странно, не е ли? – Мразя след мен да не тичаш.
Странно, не е ли? – Липсва ми твойта усмивка.
Странно, не е ли? – Празнотата пак и пак ме притиска…