13 sept 2008, 21:45

Странно присъствие 

  Poesía » De amor
501 0 7
Багра пръсната ли си във моите очи,
шепа светлинка ли си или пък сън,
болка непокорна ли намерила заслон -
странно присъствие - това си ти...
С есенно ухание и с мириса на студ,
думи увиснали люлеят се в нощта,
сякаш дихание са по плъзгав водопад,
странно разголени и търсещи бряг...
Странно е това нахлуване във свят,
в който все докосвам святостта,
в който все достроявам мост,
до човека, на който обичам странността...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • странното понякога е най истинското....
    поздави и прегръдки Мариола!!!
  • Интересно, наистина. Поздрав
  • Странно е това нахлуване във свят,
    в който все докосвам святостта

    Истински свят...
  • Прекрасна си и всеотдайна!Поздрави!
  • А-а-а,много хубаво!!!Какво ли друго е една врата,ако през нея не премине странник...!
  • "в който все достроявам мост,
    до човека, на който обичам странността..."

    Мостовете понякога градим
    с години. И все къси си остават...
    Не стигат стъпки две или пък три.
    Или пък смелостта да ги направим...

    Прегръдки!Замислящ стих!
  • Интересно написано. Хареса ми... Само недей да рушиш мостовете, по които вече си минала...
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??