Страшно е... Страшно е... мрачно небето навън, страшно е... чуваш вятърен звън, страшно е... да не виждаш луната и звездите нощес, страшно е... изгубени са те сред мъглата сива! Страшно е... да се луташ в черният мрак, страшно е... да се чува само кучешки лай. Страшно е... да усещаш трепетите на дърветата, страшно е... да усещаш ромолящия над тебе дъжд, страшно е... да чуваш кукувичи глас!
Страшно е... че отново си сам, търсейки нейде утехата там, където непредсказуемо се крие страхът. Страшно е... ала някъде там, сред тъмнината... пътека пробуди пътя ми към светлината ярка...
страшно е... да разбереш, че си пред нечий храм... храмът на Самотата! Страшно е... да знаеш, че пътят ти не има край...
Страшно е...!!!
© Кирил Киряков Todos los derechos reservados