Отново туй безсънно нетърпение,
отново туй стремително прозрение,
отново туй чаровно вдъхновение,
отново туй томително съмнение.
Отново ме обгръща туй светление
и плискат ме потоци златоструй,
отново ме разкъсва туй мъчение
и чернят ме вълни на грозна буря.
Отново туй кървящо изкупление,
избликващо жарава и искри,
отново туй трептящо провидение,
въздигащо блуждаещи зари.
И както всеки път е тъй внезапно,
но тъй прекрасно във искрящия си взрив
и тъй огромно, диво, и пламтящо
в тъй краткия, пронизващ леден миг.
Отново пламъците на жестоки страсти,
първични, висши, сплетени в венец,
разгарят се и палят живо тяло,
пожарят гневно, стенещ си живец.
Отново моли се душата за пощада,
от жарещия огън разярен
и все по-трудно се отърсва, горко страдаща,
от тежкия, студен, пропадащ лед.
Отново вие - мъчни, грешни страсти,
владетели на клетата душа,
на вас оставен, завладян стремглаво,
на вас е изборът - към ад и рай.
И няма на света по-тежка орис,
и дори из звездния Всемир,
по-остра мъка и по-тъмна безнадеждност
от несподелен любовен вик.
Отново прося вас: не ме корете, страсти,
прегръщам ви и целият съм ваш,
но страстно моля ви: сърцето пощадете,
че то едно е само - за мене и за нас.
© Пламен Todos los derechos reservados
А аз страстта бих описала така:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161762