Страст

2 may 2019, 0:12

Poesía » De amor

1127 5 3

Избягах от очите ти далече,
поисках да се скрия доживотно,
но бурен вятър скърши ми крилете
и бягството ми стана невъзможно.

Въртях се в омагьосан кръг,
достойнството си в гроб положих,
а после с длани рових се в пръстта
останките да сбирам като просяк.

Душата ми едва не изгоря,
димът попречи ми да дишам.
Сега поливам огъня с вода
и гневни думи все изричам.

Не мога твоя свят да понеса -
студен, на безразличие ухаещ.
Посмях в него да се нанеса
като сиротник за подслон дерзаещ.

Но..стига! Утрото настъпва вече
и болката в нощта си ще запазя.
Заключена във нощни часове,
лицето й не бива да показвам.

Избягах от очите ти далече,
въпрос на време е да се завърна.
Безсилна съм, не крия вече,
страстта във пепел да превърна.

И както птицата гнездо изплита
под нечия прогнила стряха,
към тебе низ от страст ще изплета
рискувайки от страст да те намразя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.