Давай, докосвай... подпалвай всяка част.
Искам въздухът в стаята да натежи от страст.
Пръстите ти по крака ми лазят... бавно се катерят те по мен.
Силните ти ръце сякаш ме пазят...
Всяка нощ... страстно... всеки ден.
Диванът изведнъж отеснява, пулсът заплашва да изскочи навън.
Усещаш, че в тебе нещо лети, и заблуждава те, че си в сън.
Очите затварям и все по-тежко те чувствам... дрехата пада и почва греха.
Но не... не може да е грешно туй, което ти спира дъха!
© Меги Матева Todos los derechos reservados