Под ръцете ти силни изгарям,
когато нежно ме галиш със тях,
от удоволствие душата се разтапя,
а от гърдите ми бяга детският смях.
Невинността в пространството отлита,
за да отстъпи място на страстта,
която като горещ дъжд ни облива
и парещо разтърсва ни в нощта.
От устните ти жарки потрепервам,
дъха ми спират в устрем див
и дори не можейки да дишам,
не се отделям аз от теб за миг.
На Р. {}
© Марина Стоянова Todos los derechos reservados