Пръстите на ръцете ти пак жадно
се прокарват през моята коса,
а устните ти жадни търсят
моите за още грешни целувки.
Нощта се спуска над града,
а тялото ти желае моето повече
от всякога.
Дали подвластна съм на тези копнежи,
дали ще устоя,
или може би дошло е време,
когато с плах глас ще ти кажа
отново "Ела"!?
И шептиш нежни думи в ухото мое,
и галиш кожата, както никога досега...
Усещам как колената почват да треперят,
а дъхът ми от страст прескача.
И виждам в очите ти, че и ти усещаш
и сякаш искаш да ми кажеш нещо,
но дали не е твърде късно
на пориви отново да се поддадем.
"Спри" - промълвих тихо,
но дявол те бе превзел.
На ласките ти се отдавам,
не успях и този път да удържа.
Ще се науча ли някога да живея,
без да спомням си за тези нощи,
без отново да искам да се връщам
и бавно всеки път от мен
на малки глътки да отпиваш?!
© Ланжел Todos los derechos reservados