Откъде тая страст – по конете?
Див копнеж… И влудяващ нагон!
Даже нощем – в съня ми, простете,
мъжка сянка не броди... А Кон.
Как го чакам – неземно честита!
Мен ли – грешната, беше избрал?
Иде Ангел-спасител... Долита…
Кон с божествено име – Астрал.
Що за гибелна страст по безкрая?
В мен клокочи... Взривява кръвта.
Откъде тази лудост? Не зная…
Древен спомен, възкръснал в Мечта.
Щом в Пегас прероди се Медуза,
бликна извор свещен в Хеликон…
Пих от него... И щедрата Муза
ми изпрати знамение... Кон!
Не упреквам в покорство жените.
На мъжете – не давам урок...
Ех! Наяве – да хвана юздите…
И тогава... Опазил ме Бог!
© Павлина Стаменова Todos los derechos reservados