Когато утрото изпраща зората си,

светът в светлина да премени,

две пламенни тела в страстта си

сбъднаха идеали и мечти.

В полутъмнината на хотелска стая,

под приливните им вълни,

две тръпнещи поривни ухания

сляха в лудост своите души.

И в оня миг на мощното стенание

на бурята, която любовта им зароди,

те бяха тъй щастливото сияние

от сънищата на несбъднати съдби.

Денят дойде беззвучен и си отиде,

нощта наложи свойта тъмнина,

две желания  диви и красиви

не искаха да знаят за това.

Те искаха мигът да стане вечност,

жаравата да бъдат, която феникса роди,

да не загубят надеждата човешка,

която можеше  от вярата да ги лиши.