Бушуват страстно страсти негласни, самодиви ме носят към светия кръст, останалите просто не ме считан опасен, и само малцина ме сочат със пръст!
Тези, които отскоро са в час, с ръцете си – двете, ежедневно гласуват, а другите, които са почти всички от вас, си траят, мълчат или просто пасуват.
Как, откъде сега пък изникна, не може да има тук изключение, в този невзрачен Балкан да поникне, цвете такова. Дали има значение?
В този обор, до ясли и крава, озарен от звезда сияйна зорница, не ми пука кой от мен се смущава, не крача напред, а летя като птица!
Малцина ми махат със палмови клони, тълпата освирква, свири с два пръста, проснат в ръцете ми са забити пирони, но днеска възкръсвам, разпнат на кръста!
Мариники, Ти също Мариники. Добра Мариники До скоро.
Мира: стих, Мира Любенова.
На мен си ми харесва, тъй като поначало пиша така, на тъгъдък!
Както казва един от Варна, -Слово Милчо. Като дойде - ставам прав!
И още нещо Мира! Това е "много стар" стих - писан е през пролетта на 2008 г. Тук публикувам само "стари неща" - поезия.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Мира: стих, Мира Любенова.
На мен си ми харесва, тъй като поначало пиша така, на тъгъдък!
Както казва един от Варна, -Слово Милчо. Като дойде - ставам прав!
И още нещо Мира! Това е "много стар" стих - писан е през пролетта на 2008 г. Тук публикувам само "стари неща" - поезия.