Само поглед и пламва страстта.
Всяка клетка тръпне в мечтание.
Разгорява се въглен в кръвта,
онемял от диво желание.
Пъпли плахо по кожата вик,
от едничко докосване луднал.
Ще се слеят телата във миг,
безразсъдно тайфунено лумнал.
Разпиляла коси е нощта,
две души в полумрака въздишат.
Под звездолунната нейна снага
пият обич и страстно я сричат.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
Ще си гостуваме,явно