3 abr 2009, 8:27

Страстта ми е палач 

  Poesía
525 0 4

Детските очи ме гледат
плахо отстрани, безгласно.
Допирът с тъгата бледа -
първи признак за реалност.

 

С музика летните нощи
светят в очите и търсят
пътища стари и нови
за среща с твоите пръсти.

 

Бягам между хаос и мир,
прокудена от съвестта.
Страстта ми бе ориентир,
доведе ме до пропастта.

 

Студено е под краката -
втори признак за реалност.
Със ръка ме милва мрака,
луд от нежност и от ярост.

 

 

Аз на прага съм на плач,
в мен детето те обича.
Сега страстта ми е палач,
всички признаци отрича.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??